Засилват се опасенията за демокрацията в Румъния

Първо беше Унгария. Сега има обезпокоителни знаци за това, че демокрацията и върховенството на закона може да излязат извън релси в още една бивша комунистическа страна, присъединила се към ЕС след 2004 година – в Румъния – най-големия съсед на Унгария.

В петък парламентът в Букурещ гласува за отстраняването от власт на президента Траян Бъсеску, което означава, че ще се проведе референдум за евентуалния импийчмът на държавния глава.

Критиците казват, че причините за импийчмънта са неубедителни. Процесът бе стартиран със съмнителни подбуди и изглежда, че е част от усилията за завземане на властта от премиера Виктор Понта, чиято лява коалиция погази конституцията.

Представители на Брюксел и румънски анализатори правят паралел с действията на унгарския премиер Виктор Орбан, който от 2010 година укрепва властта на своята партия Фидеш. Но събитията в Румъния се развиват с главозамайваща скорост.

Сорин Йонита, политически анализатор от „Експерт форум” в Букурещ, казва, че правителството е „разпуснало демократичните институции”.

„Станахме свидетели, особено през последната седмица, на серия противоконституционни стъпки, предприети от правителството, чрез издаването на укази”, посочи Йонита.

„Експерт форум” и други неправителствени организации предупреждават за „Фидешизация” на Румъния, която има население от 20 милиона души.

Преди гласуването в петък Понта използва спешен указ, за да премахне правомощията на Конституционния съд да преразглежда решенията на парламента. С друг указ бяха променени правилата за референдума, които сега изискват да има обикновено мнозинство за отстраняването на президента, вместо нужните по-рано 50% от гласовете.

Омбудсманът на Румъния, който може да оспорва действията на институциите в Конституционния съд, беше уволнен и заменен с верен човек на управляващата коалиция. Същото се случи и с председателите на двете камари на парламента.

В момента председател на горната камара на парламента е съпредседателят на управляващата коалиция Крин Антонеску, който временно ще поеме задълженията на Бсъсеску, ако държавният глава бъде отстранен от длъжност. Антонеску е и вероятен кандидат за президентския пост.

Седмица по-рано Понта замина за Брюксел, за да представлява Румъния на срещата на ЕС, като по този начин пренебрегна решението на Конституционния съд за това, че подобни събития са от правомощията на президента, както винаги е било. Понта се позова на парламентарно решение, което му е дало правото да замине.
След това Понта се опита да отстрани съдиите, които гласуваха срещу него, с което накара Конституционният съд да изпрати писма до европейските институции.

До известна степен Румъния е повторение, но в по-крайна форма, на смените на правителствата в няколко страни от ЕС, в които хората са недоволни от намаляването на разходите и стагнацията.

Румъния предприе някои от най-строгите мерки за икономии в ЕС, след като получи 20 милиарда евро от ЕС и МВФ през 2009 година, включително временно намали заплатите в публичния сектор с 25%.

Бившият дясноцентристки премиер Емил Бок оцеля след 10 вота на недоверие преди да подаде оставка след уличните протести през януари. След като още едно дясноцентристко правителство падна през април, Бъсеску възложи на лявоцентристката коалиция на Понта да управлява до парламентарните избори през ноември.

Критиците посочват, че оттогава правителството прави всичко възможно да разшири своята власт и да си гарантира „супермнозинство” на предстоящите избори, с което се създава потенциално опасен прецедент.

„След като едно правителство вече е постъпило така, какво ще спре следващото да не направи същото?”, казва румънски бизнесмен.

Коалицията на Понта твърди, че има законови основания да иска отстраняването на Бъсеску, тъй като той е надвишил своите правомощия и се е намесил в политиката. Съгласно румънската конституция президентът трябва да е неутрален.

В петък председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу призова Румъния да уважава върховенството на закона. Но както в случая с Унгария, Румъния разкрива ограничените възможности на европейските институции да окажат натиск на държавите, които са се отклонили от демократичния път. Съгласно член 7 от основния закон ЕС може да наложи санкции, включително лишаване на дадена държава от право на глас в европейския блок. Това е смятано за „ядрено оръжие” и ЕС се въздържа да го използва в случая с Унгария.

Представители от Брюксел казват, че ако ситуацията в Румъния се влоши, ЕС може да продължи да блокира приемането на страната в Шенгенската зона или да спре средствата от европейските структурни фондове заради недостатъчен прогрес на съдебните реформи.

Не е ясно дали коалицията на Понта в Румъния може да отиде толкова далече, колкото Фидеш на Орбан в Унгария. Понта няма харизмата на Орбан и свои последователи. Унгария беше и достатъчно финансово стабилна през 2010 година, за да може правителството на Орбан да обърне гръб на подкрепата на МВФ и да опита нетрадиционни икономически мерки (въпреки че Будапеща бе принудена да поиска нова помощ от фонда през миналата година).

Анализатори казват, че Румъния най-вероятно не може да си позволи да бъде прекратена кредитната линия на МВФ за страната в размер на 5 милиарда евро. Това може да попречи на изпълнението на договорените икономически реформи.

Инвеститорската паника вече доведе до това, че румънската валута се понижи до рекордно ниско ниво спрямо еврото. Цените на млякото, хляба и месото само за два дни се увеличиха с 3-5%, отбелязва местен бизнесмен. Според него правителството не може да си позволи инфлацията да продължи с подобен темп.

Файненшъл таймс